Пиндар (522 ~ 443 г.пр.н.е.) е един от най-изтъкнатите лирически поети

Не жадувай съдбата на безсмъртните, наслаждавай се на това, което е под ръка ~ ПИНДАР

Пиндар (522 ~ 443 г.пр.н.е.) е един от най-изтъкнатите лирически поети на Древна Гърция. Учените от Елинска Александрия вписват името му в каноническия лист на Деветимата лирици. Произхожда от античен благороден жанр от Тива, учи при най-изтъкнатите за времето си учители в Атина. Пътешества доста и написа най-вече хорова поезия – химни, отдадени на боговете, дитирамби, песни за тържествени процесии и епиники - оди за спечелилите в спортните игри. До наши дни е достигнала едвам дребна част от неговото творчество.

The First English Edition of the Greek text of Pindar - (522 ~ 443 г.пр.н.е.)

О, ние, еднодневки!
Какво сме ние и какво не сме?
Човек е сън на сянка. Но когато
го освети лъчът,
от божеството пратен,
блестяща популярност слиза върху него
и сладка безкрайност.

(Из Осма Питийска ода)

***

Щастливият случай дълго не чака.

***

Не жадувай ориста на безсмъртните, наслаждавай се на това, което е на разположение.

***

Склонността към кавги, оскърбления и завист, е сателит на празните хора.

***

Ако човек умее да приказва
тъкмо и стегне
във сбита форма изпитаното,
той ще заобикаля укорите
на людете. Защото
пагубното уталожване
притъпява острието на упованието.
Не нервира нищо друго повече
и не визира хората в душата им
от туй, да слушат за славата на другите.
Но по-добра е завистта, не съжалението.
Не се отричай ти от добродетелта.
Води народа си с кормило заслужено
и думите си изковавай самоуверено
на истината върху наковалнята.

(Из Първа Питийска ода)

***

Във всичко, което хората са предприемали, побеждава щастието, а не силата.

***

Вехнат и чезнат делата, живее и пребъдва единствено словото.

***

Да умееш да мълчиш, постоянно е връх на мъдростта.

***

Доброто начало е добра прокоба.

***

Войната е сладка на тези, които в никакъв случай не са я вкусвали.

***